Страничка на учителя
„ АЗ СЪМ УЧИТЕЛ ,,
В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици. Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение. Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове.
Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.
Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.
А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.
И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.
Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това !”
Ако си струва да си учител, то е заради мигове като този!
Ако някой те попита какъв си,
покажи му две бели ръце!
И не искай от него да търси
прединфарктно човешко сърце!
И му дай тебешир във ръката,
нека с него извае за час,
в ясен образ, във формула, в дата,
най-човешкото скрито у нас!
Нека с мократа гъба изтрие
своя труд ежечасен, без глас,
може би точно тъй ще открие
колко струва учителят в нас!
Колко труд, колко грижи и нерви,
да изваеш човешкото Аз,
С тебеширени пръсти да движиш.....
на България бъдния час!!!